ЯКУДЗА
Предговор Престъпност има навсякъде- но не във всяка държава тя е от организиран характер. Сред всичките известни групировки (Триадите от Югоизточна Азия, Италианската мафия, американските гангстери), японската якудза е може би най- организираната и законопослушна, колкото и нелепо да звучи това за престъпници. Възможно една от причините за това да е, че върховната власт в страната често си затваря очите към всичко гарантиращо някакъв мир и спокойствие.
Полицията и властите контролират легалния бизнес, а якудза–нелегалния и полулегалния. Якудза не се сблъскват с властта, а тя от своя страна полуофициално ги поддържа- може би японците с присъщия си педантизъм са на мнение, че ако така и така има престъпност, по добре да е организирана. Но как се е получило това положение? Отговора на този въпрос трябва да се потърси в историята.
История Съвременните якудза произлизат от три групи полукриминални прослойки във феодална Япония. Наемните охранители Мечи Йокко, Прекупвачите-Текия и Занимаващите се с хазарт Бакуто. Да разгледаме отделно историята и на трите групи.
Мачи Йокко. След установяването на режима Токугава в началото на ХVІІ век в страната възцарява продължителен мир. Но не всички са доволни от положението. Половин милион самураи се оказват безработни. Понеже нямат други средства за препитание освен меча, много от тях се организират в банди, които нападат пътници и търговци, оплячкосват села и даже градове. Самите грабители се наричат себе си Хатамото Яко или Слуги на Шогуна, а пък народът подигравателно ги нарича Кабуки Моно (от кабуки, жанр в японския театър) – заради странните им прически, и често неразбираемия военен жаргон. Върху лошо въоръжената и обучена градска милиция, можеща едва ли не единствено да омиротворява пияници, населението не може да разчита. Държавната войска на шогуна също не може да помогне- дали от мързел и заинтересованост дали заради нещо друго- неизвестно. Селяните и гражданите разбират, че трябва да поемат сами своята защита. Започват да се сформират отрядите за самоотбрана Мати Йокко , които да се борят с Кабуки Моно. Проблемите започват с това, че в тези отряди встъпват не само порядъчни хора, а и доста често хулигани, побойници и прочие.Въпреки че Мати Йокко удържат някои победи над разбойниците и даже започват да се съчиняват народни песни в тяхна чест, в течение а времето започват да се разлагат отвътре. Започват да се занимават с хазарт, да пият и да вършат престъпления и то не по- малко дръзки от тези на самураите. Обществото пропищява от тях, ама вече няма на кого да се оплаче.
Разносните търговци Текия се държат значително по-малко войнствено. Още от най–дълбока древност в Япония по пътищата бродят хора, продаващи първоначално само билки и отвари, но скоро започват да предлагат всичко от отрови до клечки за хранене. Първоначално се наричат Яси–Знахари, но по-късно, когато списъкът с предлаганите стоки се удължава, започват да ги знаят като Текия. Самите Тукия започват да се ръководят от принципа „Не измамиш ли–няма да спечелиш”. Продават всичко, но най-рядко качествена стока. За да се пазят от бандити и разгневени клиенти, по времето на Токугава, Текия започват да образуват големи групи. Точно от тези групи се ражда класическата структура на якудза: Оябун (шеф), Уакагасира (Заместник), офицери, редници и ученици.
Текия най-често търгуват по панаири. За да си обезпечат печалбата, започват да ги контролират, като в същото време се задължават пред властта да пазят ред. Започват да разпределят сергиите, да плащат за охрана и да ловят джебчии. Така към следата на ХVІІІ век организациите на Текия са признати от властта. Оябуните получават официално длъжността „Управители на панаири” и самурайски права-да имат фамилия и да носят оръжие.
Бакуто. За разлика от изникналите от по-ниските социални прослойки организации на Мачи Йокко и Текия, тези на харата на професионалния хазарт са контролирани от върха. Правителството на Токугава разбира че хазарта освен че развлича народа, може да напълни добре и държавната хазна. И решава да поеме контрол над него. От всичките три групи обаче Бакуто е най-криминализираната. Точно те въвеждат част от ритуалите , за които по-късно ще говоря. Също така думата якудза идва от жаргона на Бакуто. Основната хазартна игра по онова време се нарича Ойте-кобу, с правила подобни на американския блекджек. На играча се раздават три карти, като комбинацията 8-9-3 се смята за най-лошата комбинация в играта. Така в жаргона на бакуто, думата Якудза започва да означава нещо ненужно и безполезно. С времето тази дума започва да се използва и за самите якудза.
Падането на шогуната и началото на уестернизацията на страната повлиява на организираната престъпност в Япония. Като начало хазартните игри биват забранени. От друга страна отварянето към света активизира търговията. Така групировките на Текия и Бакуто се обединяват и започват да се изменят както и страната.
Значение за якудза придобива и въвеждането на политическите партии. Борбата между тях е идеално място за използване на таланта им-измами, шантаж, купуване на избори и пребиване на избиратели-в замяна на помощта политиците предоставят на Якудза относително свобода на действие.
Като че ли най-добри връзки Якудза имат с Ултранационалистите и с Милитаристите-стиловете им се допълват. Срещу услуги, якудза дават свои хора да запълват местата в милитаристичните организации. Но в началото на Втората Световна война, правителството разформирова тези организации. Голяма част от якудза или влиза в армията или в затвора.
След войната окупационните войски считат Якудза за свои врагове. Но не могат да се справят с тях. Следвоенната оскъдица води до разцвет на черния пазар и до появата на четвъртия вид Якудза- Гурентай.
Гурентай са първите якудза в съвременния смисъл на думата. Те взимат целия опит на предшествениците си и едва ли не завземат властта в страната. Преди всичко Гурентай контролират черния пазар, но се занимават с всичко което може да им донесе финансова изгода. Новите якудза вече не носят мечове. Предпочитат ножове и пистолети. Започват да имитират западните си събратя. Започват да носят костюми, да се подстригват модерно и да носят слънчеви очила. Отделните групировки започват войни за територии. Към 1963 г. якудза вече стават 180 хиляди в 5200 банди-повече от числеността на японските сили.
Нужен е човек, който да озапти Якудза. И това е Кодама Йошио, бивш член на правителството по време на войната и военнопрестъпник. За да отърве затвора той започва да сътрудничи с американските окупационни сили. Първоначално той се занимава с помиряването на Якудза с окупаторите, а по късно през 60-те става посредник между големите кланове и започва да ги обединява. Точно заради труда на Кодама системата на клановете на Якудза придобива днешния си вид.
Структура и ритуали В основата на организацията на Якудза стои традиционната Японска кланова организация „Баща-деца”, „Семпай –коухай”. Главата на клана е Оябунът, който е абсолютен началник. Малко по-долу в йерархията са Сайко Комон (Старшия съветник), Со Хомбутьо (Началник щаба) , Уакагасира (Заместник) и прочие. Те контролират по няколко банди. Ако Оябунът умре, един от тях заема неговото място. Още по надолу са Ковон (съветници), Шингин (Консултанти), Кумичо Хисьо (секретари) и Кайкей (счетоводители).
Самите престъпни банди са съставени от 20 до 200 души. Като няколко банди са подчинени на клана. Така в един клан могат да влязат хиляди бандити, които да контролират няколко града.
Голяма част от тях започват кариерата си още от училище, като улични хулигани или като членове на Босозоку – моторизирани банди.
Лидерите на якудза, като правило, са хитри, лукави и интелигентни-все пак за да успеят да стигнат до висшите етажи на Якудза йерархията те трябва да са конкурентноспособни.
При прием в клана се извършва обредът Сакедзуки-шефът и новия член пият саке от една чаша. Така те стават членове на едно семейство.
За разпознаване помежду си и за отличаване от тълпата Якудза често носят значки Даймон–представляващи емблемата на клана. По високите членове на йерархията ги носят от злато.
В политическия смисъл на думата Якудза са ултрадесни и консервативни. Те са за традиционните семейни ценности, за завръщането на предвоенния милитаризъм, за възраждането на самурайството.
За Якудза е важно разделението на Якудза и Неякудза. Забранено е да се убиват неякудза, освен в случаите когато те заплашват целостта на клана. Разбира се рекетът, грабежът изнасилването и пребиването от бой се разрешават.
Убиването на якудза от друг якудза е разрешено. В случай на война между клановете има доста кървави престрелки и даже се появяват Теподама-камикадзета.
В клановете почти никога не влизат жени. Според якудза мястото им е в кухнята при децата. Единствената която има някакъв респект е жената на Оябуна, към която се обръщат с Оне Сама, и понякога ставаща заместник на шефа, ако той е в затвора или в болницата.
Личната чест е важна за якудза, и се свързва с общата чест на клана. Якдза не понасят да ги оскърбяват или унижават. Рядко признават грешките си и не се оправдават. Работата в името на клана е нещо повече от задължение. Взаимопомощта и също важна. Да отървеш кожата на колегата се смята за висша форма на доблест.
Може да се каже, че якудза са фукльовци като стане въпрос за престъпленията които са извършили. При всяко следващо безчинство Якудза си правят нова татуировка, но зя тях по- късно. Също така при попадане в затвор често се случва да увековечат престоя със вграждане на перла-под кожата на пениса за всяка следваща година престой.
Разбира се ако някой не се подчини трябва да бъде наказан. Наказанието се нарича Юбицуме, което е отрязване на кутрето на лявата ръка и връчването му на шефа, като при следващо провинение наказанието е отрязването на втори пръст или изгонване от организацията или при тежки провинения-смърт. Тази традиция идва още от ерата на катаната-трите последни пръсти на ръката се използват за здравото държане на меча и липсата им отслабва захвата върху ръкохватката. Идеята на наказанието е следната-така човек може единствено да се отбранява. Интересен е факта, че когато английския анимационен филм „Строителя Боб” е излъчен по телевизията в Япония е трябвало да му бъдат дорисувани кутрета, за да не плаши малките дечица.
Самите якудза обичат да се представят като защитници на неоправданите. Така един от най-големите кланове Ямагучи Гуми по време на земетресението в Кобе 1995 година помага редом с държавните спасители в спасяването и обезпечаването на пострадалите от земетресението.